Водата е най – важният фактор за живота, включително и този на човека.

Изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели се регламентират с Наредба № 9 от 16.03.2001 г. Характеристиките на питейната вода, които определят нейното качество се оценяват по микробиологични, органолептични, физикохимични, химични и радиологични показатели. Част от тях, които са с изразена чувствителност при промяна на състава на водата се използват като надеждни индикатори за проследяване на тенденциите и бързо регистриране на настъпващи промени.

По смисъла на Наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа някой от показателите в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека.

Към показателите с индикаторно значение се отнасят:

Активна реакция (pH) pH е един от най-важните работни показатели за качеството на водата, които в голяма степен определят характера на химичните и биологичните процеси, протичащи във водата. В зависимост от нивото на pH може да се променя скоростта на протичане на химичните реакции, степента на корозивна агресивност на водата, токсичността на замърсяващите вещества и т.н.

Обикновено нивото на pH се намира в граници, които непосредствено не влияят на потребителските качества на водата. Съгласно нормативните изисквания активната реакция трябва да е със стойности между  6,5 и 9,5 pH единици.

Електропроводимост

Проводимостта характеризира способността на водата да провежда електричество и е показател за концентрацията на разтворените в нея минерални соли. Колкото повече са йоните, присъстващи във водата, толкова по-голяма е проводимостта ѝ. Граничната стойност за електропроводимост на питейната вода е 2000 µS/cm.

Това е ранен индикатор за промяна във водната системата. Промяна в проводимостта може да насочи към замърсяване.

Водата с висока проводимост не представлява непосредствен риск за човешкото здраве, но може да причини корозия във водопроводните системи, натрупване на котлен камък, минерален вкус на питейната вода и др.

Мътност

Мътността е мярка за степента, в която водата е загубила своята прозрачност, поради наличието на суспендирани частици. Колкото повече са суспендираните частици във водата, толкова по-мътна изглежда тя и толкова по-висока е стойността на показателя мътност. Суспендираните вещества попадат във водата в резултат на отмиването на твърди частици (глина, пясък, тиня), намиращи се в повърхностния слой на земята, от дъждовете или от водите, образувани от топенето на снеговете, по време на сезонните пълноводия, а също в резултат на размиването на речните корита.

Мътността не само отрицателно влияе на външния вид на водата. Главното отрицателно следствие от повишената мътност е, че тя възпрепятства добрата ефективност при дезинфекцията на водата.

Нивата на мътност в питейната вода трябва да са приемливи за потребителите и да не се наблюдават необичайни промени.

Световната Здравна Организация по отношение влиянието върху здравето не нормира мътността, но от гледна точка на външния вид препоръчва мътността да не бъде по-голяма от 5 NTU (нефелометрични единици мътност), а за целите на обеззаразяване – не повече от 1 NTU.

Вкус, Мирис

Вкусът и мирисът са други физични параметри, които са директно свързани с човешките възприятия за качеството на водата. Химично чистата вода е лишена напълно от вкус и мирис. В природата обаче такава вода не се среща – тя винаги съдържа в състава си разтворени вещества. С увеличаване на концентрацията на органичните и неорганичните вещества водата придобива един или друг привкус и/или мирис. Също следва да се има предвид, че мирис/привкус могат да се появят във водата на различни етапи: в природната вода, в процеса на водоподготовката, при транспортирането по тръбопроводите. Правилното определяне на първоизточника на възникване на неприятностите с органолептичните възприятия е залог за успешното им отстраняване. При обеззаразяване на водата се използват хлор – съдържащи дезинфектанти. Хлорът при правилно използване не създава забележим мирис или привкус. Появяването на такъв мирис/привкус свидетелства за предозиране при хлорирането. В същото време хлорът е способен да влиза в химични реакции с различни разтворени във водата вещества, които всъщност придават на водата добре известния мирис и привкус на «хлор».

Питейната вода трябва да е с приемливи за потребителите и постоянни нива на тези характеристики. Не всички промени във вкуса и мириса на питейната вода означават риск за здравето.

Цвят

Цветът на водата е един от физичните параметри, който има естетически аспект. Хората могат да мислят, че оцветената вода е негодна за пиене, но водата може да бъде напълно безопасна за питейните цели. От друга страна, цветът може да покаже наличието на органични вещества, като водорасли или хуминови съединения.

Питейната вода в идеалния случай трябва да е безцветна.

Обща твърдост

Общата твърдост на водата се определя от сумарната концентрация на калциеви и магнезиеви йони в нея, обусловени от разтворените соли. Твърдостта на водите се колебае в широки граници. От гледна точка на използването на водите за питейни нужди, тяхната приемливост според твърдостта им може значително да варира в зависимост от местните условия. Твърде високата твърдост обаче влошава органолептичните свойства на водата.

Остатъчен свободен хлор

Хлорът се явява силен окислител и добро антибактериално вещество. Той се разделя на общ и свободен хлор. Разликата между свободния хлор и общия хлор е, че свободният хлор е количеството хлор, което може да инактивира патогенните микроорганизми, присъстващи във водата, докато общият хлор е сумата от комбиниран хлор и свободен хлор. Стойността на свободния хлор винаги е по-ниска от стойността на общия хлор.

Използването на правилното количество хлор при дезинфекция поддържа водата без примеси. Граничните стойности на остатъчния свободен хлор в питейната вода са от 0,3-0,4 mg/l.

Желязо

Желязото е естествено съдържащ се елемент във водите от повърхностни (язовири) и подземни водоизточници. То може да присъства в питейната вода и като резултат от процесите на корозия на «черните» (произведени от чугун или стомана) водопроводни тръби. В нормативните изисквания е определена граница за съдържание на желязо в питейната вода до 200 µg/l, тъй като при надвишаване на тази стойност може да се нарушат цветът, вкусът и мирисът на водата. Необходимо е да се отбележи, че това ограничение е именно по органолептични съображения. Параметър за вредността върху здравето не е установен.

Амониеви йони, Нитрати и Нитрити

Амониевите йони, нитратите и нитритите са съединения на азота, неразделна част от кръговрата му в околната среда, като нитратите се съдържат естествено в някои подпочвени води. Завишаването на концентрациите на трите форми на азота във водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване са резултат от неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, изпускане на отпадъчни води, води от септични ями и др. Когато са в позволените от законодателството концентрации, амониевите йони, нитратите и нитритите, които се намират в питейната вода са безвредни.

Микробиология

Микробиологичното качество е един от основните показатели за безопасност на доставяната питейна вода. Извършва се бактериологично изследване на питейната вода, за да се определи дали водата за консумиране е замърсена, а микробиологичните параметри могат да предоставят полезна информация за целия процес на производство на питейна вода като проучване на водосбора, характеристики на водоизточника, ефективност на пречистването и изследване на разпределителната система.

Мониторирането на питейната вода по микробиологични показатели се изразява в търсенето на определени индикативни организми, наблюдението на които позволява да се контролира своевременно евентуално замърсяване.

Тъй като микробиологичното заразяване на водата в повечето случаи се осъществява за сметка на фекални отходни води, то в качеството на индикативни микроорганизми се търсят:

Колиформи и Ешерихия коли (E. coli)

Колиформените бактерии са организми, които се срещат естествено в околната среда. Те обикновено не са опасни и не причиняват заболяване. Присъствието им в питейната вода обаче е индикатор за това, че е възможно във водоснабдителната система да има фекално или друго замърсяване. Съгласно разпоредбите на европейското и националното законодателство не се допусна наличие на E. coli в питейна вода.

Чревни ентерококи

Ентерококите също са индикатор за фекално замърсяване. Те са силно устойчиви на влиянието на околната среда и показват по-отдавнашно замърсяване на питейната вода.

 Клостридиум перфрингенс (Clostridium perfringens)

Clostridium perfringens са спорообразуващи бактерии и също се срещат естествено в околната среда, например в почвата, но също и в червата на хората и животните. Наличието им в питейната вода е индикатор за навлизане на повърхностни води във водоснабдителната система и са важен показател за фекално замърсяване.

Микробно число при 22 °С
Микробното число е показател за качеството на водата, даващ информация за нейната обща, неспецифична бактериологична замърсеност. Той се изразява като общ брой на образуваните от бактериите колонии (Colony Forming Units – CFU) в 1 мл. вода. Нормативните изисквания за стойностите по този показател са те да бъдат без значими колебания спрямо обичайната стойност на показателя за съответната вода.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора провежда наблюдение, анализ и оценка на качеството на водата и ефективността на дезинфекция по предварително разработена програма за мониторинг на питейните води, която е съгласувана с регионалната здравна инспекция (РЗИ). Изпитванията се извършват в акредитирана изпитвателна лаборатория „Води“ към дружеството, а за част от показателите (тежки метали, пестициди и радиология) във външни акредитирани лаборатории.  Взетите проби питейна вода са показателни за качеството ѝ през цялата година.

Информацията за качеството на питейната вода, доставяна от „ВиК“ ЕООД – Стара Загора се предоставя на потребителите на сайта на дружеството. За отделните райони, в които оперира Дружеството са посочени пунктовете на пробовземане и отчетенитестойности на мониторираните показатели. Отразени са и допустимите стойности по Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно – битови цели.