История

Stara-Zagora-ezeroto

Археологическите разкопки сочат, че водоснабдяването в региона започва развитието си в далечното минало. При строителството но язовир „Копринка“ сред останките от древната тракийска столица Севтополис от края на IV и началото на III век преди н. е. са открити кръгли и четвъртити кладенци иззидани от камък и печени тухли. Подобен кладенец е намерен и при строителството на язовир „Чаталка“. В района на с. Хрищени е открит водоснабдителен басейни с размери 18.32/9.62 м и височина от 0.80 до 1.25 м строен с квадратни тухли, споени с много здрав розов хоросан. Най-забележителни са останките от водопроводи и съоръжения в римския град Августа Траяна (Стара Загора), ползващ водите на изворите северно от града. При тяхното изграждане са прилагани опита и уменията на римската водоснабдителна школа. Развитието на водоснабдяването на Стара Загора продължава и по време на турското робство, когато римските водопроводи се поправят и се изграждат нови водопроводи и чешми.

Първата водоснабдителна система в региона е построена в гр. Стара Загора. Писани сведения за водоснабдяването на града има в завещанието на Хаджи Мехмед Ага, който не само поправя каптажа „Беш бунар“ и водопровода, но и оставя редица имоти, с прихода от които водопровода и чешмите да се поддържат. Водата от Беш-бунарския водопровод е разпределена в 19 обществени и 8 частни чешми (по-късно частните чешми стават 62), като поддръжката им се извършва от двама чешмеджии – един за обществения и един за частния сектор.

vodoprovod_old

Полагане на един от първите водопроводи

Модерното водоснабдяване в региона, както и изобщо в цяла България, започва след Освобождението. Напълно обяснимо е, че началото е сложено в най-големите градове.

С нарастването на града и недостига на вода, водоснабдяването получава непрекъснато развитие с включването на нови водоизточници „Кольо Ганчево“ (1950 г.), „Дунавци“ (1954 г.), „Ягода“ (1972 г.) и „Зимница“ (1984г).

Във втория по големина град Казанлък централизираното водоснабдяване започва с построяването на дренаж „Баята“ и изготвянето на проект за неговото използване, изработен от инж. Петър Бояджиев при норма 80 л/ ж. д. С построения външен водопровод и частична водопроводна мрежа, водоснабдяването започва да функционира от 1915 година.

В гр. Чирпан модерното водоснабдяване започва през 1928 година, непосредствено след катастрофалното земетресение. За целта се използва най-близкия водоизточник „Текира“. За отбелязване е, че това е първото помпажно водоснабдяване в региона.
По-късно водоснабдителната система получава развитие с включване на водоизточниците: „Ягьч“ (1962 г.), „Халка бунар“ (1968 г.) и „Марица“ (1981 г.).

В гр. Раднево частично водоснабдяването започва през 1924 година с изграждането на дренаж „Ковач“. Цялостно водоснабдяване града получава в периода 1965 – 1969 година с включване на водоизточник „Землен“ към голямата водоснабдителна група „Марица изток“.

Изграждането на водоснабдителната система на гр. Тополовград започва също с частично водоснабдяване от близките каптажи „Табакова чешма“ (1929 г), „Свети Илия“ (1934 г.) и „Папазова чешма“ (1939 г). Съвременен облик водоснабдяването на града получава след изграждане на водоснабдителната група „Дуганово“ (1960-1962 година).

В периода 1921 -1930 година са частично или пълно водоснабдени 27 населени места. Едни от първите водоснабдени селища са Хрищени, Богомилово, Братя Кунчеви, Лясково, Оряховица, Змеево, Крън, Кънчево, Павел Баня, Малко Тръново, Изворово, Свобода, Планиново, Устрем и др. Особено голяма помощ по това време оказва Дирекция „Дипозе“, създадена за определен период с цел възстановяване щетите от земетресението от 1928 г.

В периода 1931 -1945 година водоснабдяването на селата значително се засилва. Активна дейност развиват създадените през 1934 година служби по водоснабдяване и канализация. В този период частично или цялостно са водоснабдени нови 40 населени места.
Голям подем в развитието на водоснабдяването настъпва в периода 1945 -1975 година, когато се изгражда завода за азбестоциментови (етернитови) тръби в Димитровград. Помпажното водоснабдяване заема все по-нарастващ дял. Водоснабдени са нови 125 населени места. Осъществява се реконструкцията на водопроводната мрежа на всички градове и много села, като се изграждат нови главни клонове, разширява се водопроводната мрежа и се прокарват индивидуални водопроводни отклонения. В този период се построяват и големите водоснабдителни групи „Дунавци“, „Бялата вода“, „Марица изток“, „Манолово“, „Оризово“, „Коларово“, „Бъдеще“ и други, като някои от тях и днес впечатляват със смелите проектни решения и доброто си изпълнение.
В периода 1978 – 1996 година са водоснабдени още 9 населени места. Изградени са и множество допълнителни водоснабдителни обекти и нова водопроводна мрежа.